Много пъти сме ходили в Копривщица и всеки път се заканвах, че ще отидем до х. Павел Делирадев. Тази събота се оказа подходяща и тръгнахме към 10:00 от хотел Смиловене нагоре по Бяла река или както местните я наричат Бяла речка.

Пътят е горски и постепенно ни изведе на билото. За съжаление на места беше доста замърсено от дървосекачите. Пластмасови бутилки, найлонови торбички и други неразграждаеми отпадъци. Дано горското да почисти след тях. На билото има заслон с огнище, но времето беше хубаво, а пътя, който ни предстоеше дълъг и го подминахме. Маркировката е добра. По билото има зимна маркировка. За съжаление на някои места особенно на кръстопътищата маркировката липсваше. В приложения GPS track се вижда едно такова отклонение резултат от наше объркване. С помощта на едно безплатно GPS  приложение за iPhone се ориентирахме безпроблемно. От най-високата точка на маршрута се открива прекрасна гледка към Централен Балкан. От Пирдоп (ориентирахме се по комина) до Карлово. Имаше много гъби, но като не ги разбираме ... Затова пък се отядохме на малини. Хем много, хем на високо та не се налагаше да се навеждаш и все покрай пътя. Ядеш докато ти почервенеят устните и ръцете. Около 1 час преди хижата има едно хайдушко изворче със студена вода - не го подминавайте. Бяхме тръгнали само с 1 литър вода и това се оказа грешка. По билото единственото изворче беше хайдушкото. Пристигнахме на хижата около 15:30. Маршрута го дават за 3:30, но ние не сме от бързите планинари. За мое голямо разочарование се оказа, че до хижата има асвалтов път откъм Панагюрище. След кратък престой тръгнахме обратно, защото не ни се искаше да замръкваме по път. Този път се запасихме с 2 литра вода, което е напълно достатъчно за двама човека. Пристигнахме в механата на хотел Смиловене (и тя се казва Бяла речка) към 20:30. Изминахме близо 30 км и бяхме доволно уморени.

Пътят е идеален за мотористи с кросови машини, велосипедисти с добра екипировка и добре подготвени или за джипове, но off-road машини а не градски джипчета.